„В ЭТУ ЛУННУЮ НОЧЬ”
Даниил Максимович Ратгауз (1868-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ТАЗИ ЛУННА НОЩ
Тук сред лунната нощ, тук сред дивната нощ
в миг красив, благодатен за срещи,
скъпа, плахо споделям сред този разкош
с теб любовните мисли горещи.
Езерото сребрее, водите му там
се полюшват и шепнат върбите...
Но безсилни са думите! Как да предам
на сърцето тез пориви скрити?
Нощ лети, нощ не чака. Залязва луна,
аленее просторът... О, скъпа,
пак заля ни печална житейска вълна,
нов ден тъжно в душите пристъпя.
Ударения
В ТАЗИ ЛУННА НОЩ
Ту́к сред лу́нната но́шт, ту́к сред ди́вната но́шт
в ми́г краси́в, благода́тен за сре́шти,
скъ́па, пла́хо споде́лям сред то́зи разко́ш
с те́б любо́вните ми́сли горе́шти.
Езеро́то сребре́е, води́те му та́м
се полю́шват и ше́пнат върби́те...
Но безси́лни са ду́мите! Ка́к да преда́м
на сърце́то тез по́риви скри́ти?
Но́шт лети́, но́шт не ча́ка. Заля́зва луна́,
алене́е просто́рът... О, скъ́па,
пак заля́ ни печа́лна жите́йска вълна́,
но́в ден тъ́жно в души́те пристъ́пя.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Даниил Ратгауз
В ЭТУ ЛУННУЮ НОЧЬ
В эту лунную ночь, в эту дивную ночь,
В этот миг благодатный свиданья,
О мой друг! я не в силах любви превозмочь,
Удержать я не в силах признанья.
В серебре чуть колышется озера гладь,
Наклонясь, зашепталися ивы...
Но бессильны слова! – как тебе передать
Истомленного сердца порывы?
Ночь не ждет, ночь летит. Закатилась луна,
Заалело в таинственной дали...
Дорогая! прости, – снова жизни волна
Нам несет день тоски и печали.
1893 г.
---------------
Руският поет Даниил Ратгауз (Даниил Максимович Ратгауз) е роден на 25 януари/6 февруари 1868 г. в гр. Харков. Завършва юридическия факултет при Киевския университет (1895 г.). Няколко години работи като адвокат, след което се отдава изцяло на литературни занимания. Първите му публикации в печата са от 1887 г. Публикува стихове в десетки издания като „Наблюдатель”, „Новый век”, „Нива”, „Север”, „Сцена и жизнь”, „Дамский мир”, „Всемирная панорама”, „Весь мир”, „Пробуждение”, „Огонек”, „Новый мир”, „Журнал для женщин”, „Синий журнал”, „Вестник Европы” и др. Пише известни романси, композирани от Чайковски, Кюи, Рахманинов, Глиер и др. През 1921 г. емигрира в Германия, а след 1923 г. живее в Чехия. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1893 г.), „Песни сердца” (1896 г.), „Собрание стихотворений” (1900 г.), „Песни любви и печали” (1902 г.), „Новые стихотворения ” (1904 г.), „Полное собрание стихотворений” (в 3 тома, 1906 г.), „Избранные стихотворения” (1910 г.), „Русским женщинам” (1915 г.), „Мои песни” (1917 г.), „О жизни и смерти” (1927 г.) и др. Умира на 6 юни 1937 г. в Прага.